Книгите, които прочетох през 2014 #1

44a18ae0c68d8069053ebb008f42c0d6

Снимката е от Рinterest

Здравейте и честита нова година! Пожелавам ви тя да е изпълнена със здраве, щастие и много успехи!

Това е едно от най-трудните неща - да измислиш как да започнеш.
Чарлз Буковски

И понеже тази статия я започвам за четвърти път, няма по-подходящ цитат за начало от този. 😀 Все още се чудя дали да напиша целите си за 2015, но реших да открия блог-годината с пост за едно от най-любимите ми занимания, което *shame on me* позабравих през декември – четенето. ❤

Направих си една малка книгосметка – прочела съм 11 книги, имам 4, които съм започнала и не съм завършила, а списъкът с книги, които искам да прочета, е безкраен.

Ще ви представа книгите, които съм прочела по ред (слава на Goodreads).Доволна съм от всичко прочетено през изминалата година и, понеже е трудно да ограничиш думите си за една добра книга, ще разделя публикацията си на две.

Пиянска амнезия, Чарлз Буковски

Това е третата книга на Буковски, която чета, започнала съм и четвърта, но нещо все не мога да я довърша. Харесвам книгите му, макар че много хора мислят, че Буковски е вулгарен и нищо повече, за мен той казва много с малко думи. Както казва най-добрата ми приятелка: най-подходящ момент да четеш Буковски е в моменти на душевни колебания и терзания, когато доза цинизъм ни “поправя” най-добре. Препоръчвам книгата и бих я прочела отново някой ден.

Любими цитати:

Звучи ужасно сълзливо. Близостта ни е вродена. Ако я възпитаваш достатъчно дълго, без да се усетиш, се превръща в любов.

Никой мъж не може да нарече една жена своя. Ние никога не можем да ги притежаваме, само ги вземаме назаем за известно време.

Геният може би е в способността да казваш дълбоки неща по прост начин.

Състрадание имат само онези, които се нуждаят от него.

Железният светилник и Преспанските камбани Димитър Талев

Започнах Железният светилник по ред причини: защото влиза в матурата, защото ми я препоръчаха и не на последно място защото обожавам да чета български романи. Прочетох я на един дъх и веднага след това преминах към Преспанските камбани, която е втората част от поредицата. Книгата много бързо те отвлича в Преспа, аз лично станах неин жител за двата месеца, в които четох книгите. Проблемите, които разрешават са познати на всички ни от историята, която учим в училище, но да се запознаеш с тях през очите на едно типично българско семейство е.. ❤ Не мога да пропусна и невероятния стил на Талев, който успява да ни накара да проникнем в душата на всеки един от героите и да изживеем с тях мъките, щастието и всичко останало, което се крие там. Силно препоръчвам.

Любими цитати:

“Вън го пресрещна синя януарска вечер, обхвана с ледени длани лицето му.”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”

“Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

„Такива сме ние, човеците: обичаме кроткото агне и го хвалим, че то лесно ляга под ножа ни. А мразим вълка, който иска да ни го отнеме. Не според истината и правдата съдим ние, а според ползата, която имаме.“

„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем всички ръка за ръка…”

Хиляда сияйни слънца, Халед Хосейни

Винаги ми е било интересно да чета за начина на живот в страни, които много се различават от България. Когато прочетох резюмето на тази книга знаех, че задължително искам да я прочета и то в най-скоро време. Книгата ме държа под напрежение през цялото време, плаках и се радвах с героините ѝ, макар радостните моменти на една жена, която живее в страна, потъпкваща всичките ѝ права, да са изключително малко. Историята е разказана по един много драматичен начин и ни показва колко борбена може да бъде една жена, в името на това, да запази най-скъпото си.

Любими цитати:

Бракът може да почака, образованието не!

От всички неволи, които човек трябва да изтърпи, няма по-голяма от това просто да чакаш.

Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената.

Защото едно общество няма шанс за успех, ако жените му са необразовани.

Надявам се тази статия да ви е харесала и да съм успяла да ви накарам да впишете някоя от тези книги в booklist-а си. Пожелавам ви приятна неделя и много слънчева седмица. ❤

Деси ❤

Advertisements

4 thoughts on “Книгите, които прочетох през 2014 #1

    • Благодаря за коментара! ❤ Ако Светилнилът ти е харесал, то ако имаш време и желание прочети и Преспанските камбани, страхотно продължение е и съм сигурна, че също ще ти допадне. 🙂

      Like

  1. Ах, този Буковски.. обичам го много, но понякога чак ме е страх да го чета, че и на мен ми идва в повече. 😀 Добро начало на списъка.. чакам продължението. 🙂

    Liked by 1 person

    • Хаха, да, има я тази способност Буковски. Надявам се в събота да е готова и следващата част, благодаря за коментара! :))

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s