Книгите, които прочетох през 2014 #2

Здравейтее! :))

Дойде време и за втората част на публикацията за това какво съм прочела през изминалата година.

Делириум, Лорън Оливър

Взех си я малко след като прочетох Игрите на глада преди 2 години. Много ми хареса резюмето, обожавам паралелни вселени (в тази любовта е обявена за болест и те лекуват от нея като навършиш 18), но самата книга не ми допадна как е написана и не се превърна в мой любимец. Все пак не е лоша, може би ако я бях прочела веднага след като си я взех, щеше да ми хареса малко повече.

Любими цитати:

Не можеш да си щастлив, освен ако не си нещастен понякога. 

Предпочитам да умра по моя начин, отколкото да живея по твоя. 

Омразата не е най-опасното нещо. Безразличието е. 

Този, които прави скок към небето може да падне, така е. Но може също и да полети. 

Вината в нашите звезди, Джон Грийн

За тази книга мнението ми съвпада с това на Делириум. Да, историята е трогателна, просто може би не ми хареса развитието и колко бързо и странно нереално става всичко. Все пак успява да ти покаже колко щастлив трябва да си от всичко, което имаш.

Любими цитати:

Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.

Тайната градина, Франсис Ходжсън Бърнет

Това е книга, която всеки трябва да прочете! Кара те да се влюбиш в красотата и силата на природата и на положителното мислене! Оставям ви малко повече цитати, за да усетите за какво ви говоря.

Любими цитати:

Първоначално хората отказват да повярват, че странното ново нещо може да бъде направено, след това те започват да се надяват, че може да бъде направено, след това виждат, че може да бъде направено – след това го правят и целия свят се чуди защо не е направено преди векове. 

Когато ходех на училище, по география учехме, че земята има форма на портокал, и още преди да навърша десет години, открих, че този портокал никому не принадлежи. Никой не притежава повече от собственото си парче от него, пък и понякога като че ли няма достатъчно парчета за всички. Но нека никога никой от вас да не мисли, че притежава целия портокал, защото ще разбере, че е сгрешил, и няма да го разбере без силни удари. Децата научават едно от друго, че няма смисъл да се борят за целия портокал. Защото ако се бориш за целия, няма да получиш дори и горчивите му семки. 

Беше убедил сам себе си, че ще оздравее, което означаваше, че е спечелил по-голямата част от битката, стига да си даваше сметка за това.

Сто години самота, Габриел Гарсия Маркес

Признавам си, че не бих посегнала към Маркес на 18 ако не беше по “задължение”.  Имах да я чета на испански за лятото, но понеже (който е чел нещо негово, знае) стилът му е ужасно труден за въприемане и разбиране на чужд език, си я дочетох на български. Минаха доста страници докато го осъзная, но книгата не е за разбиране – тя е за усещане. Кара те да се потопиш в самотата на всеки един от героите (които изобщо не са малко) и да я преживееш по неговия собствен начин.

Любими цитати:

„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“

“И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“

“Без да й е разкрил, че плаче от любов, веднага разпозна най-древния плач в историята на човека.”

Десет малки негърчета, Агата Кристи

Обожавам криминални романи и нямаше как да не се натъкна на тонове положителни коментари за този. Всички хвалебствия за него са заслужени. Начинът, по който е написан, напрежението, с което те държи през цялото време, брилянтността на историята. Препоръчвам я с две ръце.

Любими цитати:

“Crime is terribly revealing. Try and vary your methods as you will, your tastes, your habits, your attitude of mind, and your soul is revealed by your actions.”

“I don’t know. I don’t know at all. And that’s what’s frightening the life out of me. To have no idea….” 

Приказките на барда Бийдъл, Дж. К. Роулинг

Нали знаете приказките на Братя грим. Естествено, че ги знаете. В мъгълския свят всяко дете бива приспивано с тях. Е, Пиказките на барда Бийдъл са еквивалент на тези на Братята, но в магичния свят. Като много голям почитател на Хари Потър мога да кажа, че приказките са развлекателни, поучителни и много приятни за четене.

За мишките и хората, Джон Стайнбек

Много ми е трудно да опиша всичко, което мисля за тази книга. Отново написана по брилянтен начин. Стайнбек успява да те накара да вървиш заедно с главните герои и да им съчувстваш на преживяванията. Краят е  малко непредсказуем (или аз просто отказвах да повярвам какво и как се случи). Много горещо я препоръчвам!

Любими цитати:

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.”

„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

Надявам се статиите за книги да са ви интересни, много ще се зарадвам ako ми кажете в коментарите, коя е книгата, която най-много ви допадна през 2014. Това беше всичко от мен, благодаря, че ме четете! ❤

---

 Деси ❤